Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2016 13:12 - Аз съм си аз
Автор: iammaya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 273 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01.2016 15:20


Здравейте, К и Н! Реших, че е време да си излея душата и то на вас...  Да, на ВАС двете... Нали все се карате, коя повече обичам... Е... истината е, че ви обичам еднакво силно и двете, но заради различни качества. Всъщност ако не бяхте толкова различни нямаше да ви обичам толкова много. Например колкото едната беше дива и смела, толкова другата бе скромна и тиха, или колкото едната беше готова да рискува, толкова другата избираше спокойствието. И тъкмо по този начин аз намерих мястото си сред вас. Може би това отговаря на двойнствената ми природа, склонна към крайности, може би точно това съм търсила по онова време, когато се запознахме, а може би просто съдба, но денят, в който се запознахме, беше денят, в който започнах да живея истинския живот... Затова сега на вас се пада честта да хвърлите един поглед на моя живот...  Обичам ви! ( и двете)   ЧУВСТВА Когато вали не ми се излиза навън.. и не само на мен.  Дори мисля, че повечето хора не обичат да излизат в дъжд поради ред причини... Е аз също, но пък понякога много обичам да ме облива дъжд, топъл и пороен летен дъжд. Ето каква съм аз - мога да мразя и обичам едно и също нещо с еднаква сила на чувствата. Или както се изрази една психоложка за мен преди години - " емоционално крайна" съм, но мога лично да добавя също и емоционално нестабилна, независимо че след толкова години се научих да контролирам тази си страна, все още вътрешно водя тази борба откакто навлязох в пубертета. Всъщност като погледна назад се виждам точно толкова объркана колкото и сега, дори мога да си призная, че често се колебая в желанията си и както искам едно сега, мога след минута да искам точно обратното. Може би си падам леко творческа натура - за тях казват, че са така капризни в желанията си - или пък просто са ме глезили много като дете, но факт е, че от мен извират милиони идеи, мечти и желания и понеже въображението ми не знае граници, понякога достигам до края на някоя идея и виждам всичко като реално, а веднага след това се появява някакъв страх от това да опитам... Е... може би съм и малко несигурна в себе си, но с детство като моето кой би ме обвинявал... но за детството по късно. Та описвам тези си чувства за да ме разберете по- добре. За своите 28 години живот добих достатъчно горчив опит и за още толкова, но пък някакси сега в главата ми се заформят идеи какво да правя в живота, и тук не става въпрос за личния живот, защото намерих любовта си, другата половина на душата си, единствения, и т.н. ( всъщност каквито и думи да използвам ще са недостатъчни да опишат това, което искам да кажа, но поне дават някаква представа нали...) Та исках да кажа че разбрах какво искам да правя в живота си или поне имам идеи,  но се колебая, някакси не мога да се реша какво точно да правя и дали да го правя и проблема идва от желанията, за които ви казах. Сякаш искам всичко, а след две минути не искам нищо. Нямам представа защо мозъка ми функционира така, честно, не мога да разбера къде е проблема ми, за да го реша. Може би защото съм непостоянна в мислите си, въпреки, че живота ми се ръководи от железни принципи, които сама съм си изградила и стриктно следвам и все пак стигам до извода, че съм израстнала вътрешно, но не достатъчно....  



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iammaya
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7645
Постинги: 5
Коментари: 2
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031