Та докъде бях стигнала..., а да...  РЕАЛНОСТИ Идеята ми дойде, докато си запълвах свободното време в опити да се успокоявам с правене на дръвчета от мъниста. Видях такова нещо из нета и много ми хареса и без да знам как точно трябва да се прави аз си намерих свой си начин и така се вглъбих след седмица, че намерих всичко за този вид хоби. Една вечер както винаги си майсторих в моето ъгълче, когато се прибраха свекъра и свекървата и когато ме видяха тя каза: " Колко е красиво... Защо не ги продаваш, много са красиви!"...  И това беше момента, в който семето беше посято и от което веднага израстнаха корени. След това постоянно ми идваха малки идеики как да стане, къде, кога. Добавях своите малки идеики, но след всяка се замислях и си казвах, че няма да успея, после отново се се самонавивах, но ето че накрая реших, че проблема е в мен. В моята двойнствена природа. И сега се самонавивам, но времето в мислене на как, кога, къде ме лиши от сладостта на изработката, някак пропуснах мига, в който превърнах удоволствието от работата в нуждата от нея. Да, да, знам... И какво от това? Ами за мен беше важно.