МЕЧТИ
Интересно е как, когато нямаш нищо материално, единственото, което имаш е мечти. Мечти за живота, мечти за любовта, мечти за успехите или за късмета, малки мечти, големи мечти, мечти, за които мислиш по-често, както и такива, които минават само веднъж през съзнанието ти. Мечти, които са банални до припадък (къща, деца, любим, кариера) и мечти, които само някой с много, ама мноооого голямо въображение може да има. Мечтите са нещо хубаво, един вид постоянна надежда за нещо по-добро, цели, които да следваш. Но и мечтите се променят с времето, с начина на живот. 
Та когато нямах нищо, имах мечти в излишък. И мога с гордост да кажа, че доста от тях постигнах (особено баналните), без да съм полагала действителни усилия това да се случи ( може би подсъзнателно). Например, когато " ударих дъното",  незнайно как събрах сили и намерих изход, или когато се отказах да търся своята сродна душа и бях почти "мъжемразка", ТОЙ ме покани на парти, или когато след 5-годишната ни сериозна връзка не можех да забременея и се примирих с факта, че съм "ялова", а след това родих прекрасен син, дори мога да добавя момента, в който реших, че ще си остана сервитьорка завинаги и след два месеца бях барман с допълнителни задължения на управител( не е кой знае какво, но и това е вид издигане в кариерата). Някои от малките ми мечти бяха компютър, телефон, фотоапарат и т.н.... купих си ги с първите заплати. Междувременно ходих на Софияленд, гледах първите 3Д филмчета, ядох в Happy, спах в президентския апартамент на 4-звезден хотел(беше мнооого скъпо, но си заслужаваше - имаше джакузи), ходих на картинг и още много такива малки лудории, за които едно момиче мечтаеше. Дааа, бях обикновено момиче с баща алкохолик, който се нахвърляше на майка ми всяка вечер... Едно от многото малки момичета, за които детството свърши прекалено рано... Едно от многото малки момиченца, чиито сълзи се изливаха във възглавницата всяка вечер... Но, нали знаете, такъв е живота... Това си повтарях всяка вечер преди да заспя, след като разбрах, че никой няма да ми отговори на "Защо аз?". 
Та мечтите се променят. Сега искам различни неща. Е, не чак толкова...  Пак искам на Софияленд, обаче вече няма Софияленд, така че се радвам веднъж годишно на идването на празниците, на които се пълни с люлки, блъскащи колички и разбира се Гондолата... Вече не искам телефони и т.н, защото си имам всякакви джаджи. Сякаш приоритетите ми са се променили с времето, а с тях и мечтите ми. Сега си мечтая, за най-различни начини за осигуряване на бъдещето на детето ми. Дааа, знам, и това е банално, но пък какво да направя като искам точно Това. Искам един ден  да знам, че Аз съм направила Това. Пък и мразя да пътувам много, така че пътешествията изобщо не са ми в плановете. 
Та мечтите се променят... когато живота ти се променя...

Радвай се докато можеш да мечтаеш. И нека мечтите ти се превръщат в реалност.

Дано, желая го и на вас от все сърце!